вторник, 21 септември 2010 г.

ДНЕС

Бяла,
по-бяла от сън тишина.
Реката е лодка,
издълбана от рибена люспа.
Небето обтяга горчиви платна.
Днес за Никъде Някой отплува...
Стана празно от хора.
Светът отесня...
От предчувствия сиви вали...
Но утре болката ще дойде рано –
да ме спаси!...

Няма коментари:

Публикуване на коментар