Бяла,
по-бяла от сън тишина.
Реката е лодка,
издълбана от рибена люспа.
Небето обтяга горчиви платна.
Днес за Никъде Някой отплува...
Стана празно от хора.
Светът отесня...
От предчувствия сиви вали...
Но утре болката ще дойде рано –
да ме спаси!...
вторник, 21 септември 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар