НЕ СИ ОТИВАЙ, ДОН КИХОТ...

Не си отивай, Дон Кихот!
Моля те, не си отивай,
че в този окуцял от сивота живот
ни липсва Красота,
макар горчива...
Във този свят - разпънат страшно
между мелници и
вятърни крила –
ни трябва Истината прашна,
макар и в броня от ръжда...
Не си отивай, рицарю печален!
Моля те, не си отивай,
че в света първичен и реален
ни трябва Свобода,
макар трънлива...
Пробий със копие кората
на нощите, от самота втвърдени!
И като кал ще изтече
Вината
от вените на болното ни време...