- - -

В една далечност –
без следи от корени –
събрала гари и чакални,
пълни с клюкарстващи спомени,
се опитвам да оцелявам...
С някаква тъжна ирония,
с едно непохватно упорство
изтеглям неравната нишка
на живота си...
Между камъни обли
и тела на влечуги
внимавам да не настъпя
мига на безвъзвратното...
Пред очите ми гаснат
сред залез коловозите...
Няма следи...
Да не говорим за корени...
А някъде там лъкатуши
светлинката на моето оцеляване...