ИЗПОВЕД

Не сторих от живота си гнездо.
Илюзиите за дом се разлетяха.
Сърцето ми прогизна от дъжда на спомена –
като пролуките на ослепена стряха...
Обичта ми е разперено крило –
в нея дните ми полека помъдряват.
Христос и Богородица
ме гледат от иконата –
с очите на децата ми...