ПРИИЖДАЙ...

Прииждай в мислите ми като вятър,
като ненаписан стих, като вода игрива,
като лодка, разперила крила за дълъг път,
като мечта, в която светлинни реки се извиват...
Прииждай,
грабвай ме с дъха на горско лято,
разтърсвай ме
със гръмотевичния пулс на юлска буря,
после ме събирай със дъждовни длани –
от пясък и от пламъци,
от шепот и безумие...
Обичай ме с неистовото постоянство
на реката, влюбено в брега притихнала!...
И нека обичта ти е пиянство!

Само като спомен –
заклевам те –
не идвай!...