ТЪРСЕНЕ

През снеговете тежки
на стотица зими,
през цъфтежа
на пролети сто
ще пребродя
и все ще те викам,
все ще те търся,
неизчезващо зрънце Добро!
Сигурна съм – някъде ще те намеря!
В пожарите на сто лета ще изгоря!
Сто неверия –
като глави на сто стоглави змея –
да те открия – аз ще съсека...
Сто есени
през мъдростта си ще ме водят
в ръждиви листопади,
сред води прокълнати...
В сто и първата,
съществуващо зрънце Добро,
вероятно от теб ще покълна...