НАДЕЖДА

Колко пъти
кръстосваме с тебе мълчания!
Колко пъти
от мене самата си ме спасявала,
моя спътнице,
вечно наказана и обречена
да си моето второ присъствие...
Моя двойнице,
в преброеното време
не грохна ли да ме носиш на гръб;
не се ли огъват нозете ти
под залъка на живота ми –
грапав и твърд?
А може би с теб си приличаме?
Нашите профили остри съвпадат.
И ако се опитаме да се разделим –
ни една от нас няма да е цяла...