РЪЖДЯСАЛИ КОТВИ...

Ръждясали котви
в сърцето на спомена.
Вкус на море
и дъх на забравеност...
Душата ми –
нащърбена на две –
от нереалност до реалност...
Затлачено от смесици на чувства,
миналото ми се утаява.
С бясна скорост времето препуска,
забравило,
че е подвластно на забрава...
А аз се търся в залива на дните...
Опитвам се навярно да си спомня
как изглеждаха мечтите ти,
живота ми прекосили съдбовно...
Събирам се от светлина, от грях,
от твоите мълчания, от своите думи...
Прощавам си.
И котвите са вече прах.
Струи зора –
като дълго преглъщани думи...