Тъй както птицата, във полет устремена,
щастлива е във своята бездомност –
аз щастие на птица нося!
Не, не тъгувам за корени!
На птицата принадлежи небето.
И както птицата - със въздуха се любя
и пия от морето синева.
Нощем покривите лунни
свиват от безсънието ми гнездо...
А тъй болезнен е копнежът по звездите
във орисията да се родя безкрила...
Но зная –
птицата ще ме спаси,
щом болката изгуби сила!
вторник, 21 септември 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар