СПОМЕН

Градът.
Реката и върбите.
Мостчето със ревматични стави.
И поривът, измръзнал през годините,
още под клепачите ми пари...

Домът.
И онемелите надежди.
Прегризаната пъпна връв със корена.
И лятото, спасено във кръвта на кестена,
със подранилата ми есен спори...

Сърцето.
Любовта ранена.
Завръщане, куцукащо в тревите.
И една предесенно тревожна песен,
в която някой пак ще ме обича…