В зелената безбрежност от вълнения
ще стихне умореното море.
С пясъчни стъпки ще броди по кея
моето непораснало Днес.
Горчиво от сол, ще полепне по устните
едно смутено от тръпка желание.
Ще поникнат от мрака ръцете ти смугли
върху моето вятърно рамо.
С окото си – седефена черупка –
ще мига фарът над пространствата.
А там, където се целуваме,
след нас ще дойдат – да отпият блясък...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар