Дъжд приижда.
Дъжд ме води.
Дъжд из разсъблечцените думи тича.
Дъжд пада –
тежък като спомен
и като детство лаконичен...
Дъждът е винаги единствен!
И по безумията на кръвта
всеки своя дъжд ще разпознае,
аз себе си във някой
летен дъжд ще изнамеря...
Съхне бялата ми рокля под дъжда –
коленичил облак в чернозема...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар