ДЕЛНИК

Неизбежни препятствия. Преходна слава.
И дъх на разцъфнали кестени.
Невидима сила. Тъй видими слабости.
И аз – молекула в сърцето на делника.
Но времето ме разпознава безпогрешно
и в грижите, и в обичта – невръстни.
И съхнат ризите на синовете ми,
протегнали ръце към слънцето...