В една измислена от желания стая,
в един измислен от чакане ден –
ще се върнем: ти – почти уморен;
аз – прекосила през всички забрави!
Всяка болка ще блесне пречистена
в един отчаян от лутане път.
И на заблудите острият зъб
ще се счури във простите истини.
В една оцеляла от спомен надежда
ще възкръсне мечтата – бездомната.
Ще я стоплим с най-нежния огън –
от платените скъпо съмнения...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар