Пожела ме –
като морска дълбина,
заключила дъха на синевата.
Поиска ме –
като прииждаща вода,
осмислила безсънието
в нощите ти кратки.
Извика ме –
от нищото, от тишината,
от нежността,
във въздуха покълнала.
Създаде ме –
от порив и от самота...
И аз сега не мога да си тръгна.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар