Тази вечер мълчаха камбаните.
И реката си тръгна замислена.
Сякаш някой душите ни праведни
без пощада захвърли на дъното.
Сякаш някой изряза от тях
любовта, оцелявала в рискове –
жертвен подарък за мръсния свят,
от сажди и от суета гримиран.
Но реших: ще се превърна във камбана!
Въздуха закоравял със звън ще натроша!
И ако теб, любов, наистина те няма –
от порив и от лудост ще те сътворя...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар