ДОКОСНИ МЕ, ЛЮБОВ...

Докосни ме, Любов, докосни ме,
даже със сянка от крилата си прашни,
дори с повей, звънтящ като име,
изписано в скрита тетрадка.

Докосни ме, че вече надеждата
си напука петите от скитане,
че изкипяха очите на вярата,
тъй дълго за теб да се взират.

До корен себе си преброждам –
отричам се, откривам се във твойто име.
За какво ми е иначе този живот,
ако просто така го подминеш...