Безумства,
надпревари,
бесни скорости...
Бронирани мълчания –
без рицарски доспехи.
И залъкът, и виното засищат,
но, господи, не са утеха!...
Изкуствен интелект – живот назаем.
Небе, изгризано от електронни челюсти.
Прозвънват ласките метално
и чувствата отглеждаме във епруветки.
Съмнения лазят в душите ни стръвно,
светът в телата ни е нежен хищник.
И може някога да се събудим,
забравили кои сме...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар