СЪСТОЯНИЕ

Единствено морето ще ме разбере.
В празни раковини ще изхвърли
белязаните от ненужност мисли.
А после - със изтръгнатите гласове
на рибите – ще вика:
недосегаемо,
безбожно
и безмилостно...
До болката си само мене ще допусне –
сълзи от пяна в миглите ми ще стопява...
Просто ние с морето сме равни –
страховити стихии,
по детски ранявани...